— Не съм сигурен дали може да се използува. Смятам, че служи за украшение.

Пепелникът от розов венециански кристал, поставен върху масичката, е наистина импозантен.

— Използувайте го на моя отговорност — избъбря Сеймур и смачква вътре угарката, след като е наръсил с пепел целия хол.

Той забучва в ъгъла на устните си нова цигара, щраква запалката и произнася:

— И тъй, Томас иска да отстрани Ерлих като посредник, за да спести комисионата. Това не е беда. Ерлих може да фигурира и като човек, осигуряващ транспорта, но все едно, трябва да фигурира.

— Струва ми се, че и тази малка роля е вече на път да му бъде отнета.

— От кого? — вдига вежди американецът.

— От вашата Сандра.

Излагам с няколко думи мнението на Сандра за Ерлих като опасен човек.

— Мод не ми е казвала подобно нещо — забелязва Сеймур.

— Аз не се изповядвам пред Мод. Беседата беше на четири очи.

И понеже той мълчи замислено, добавям:

— Странно все пак, че вашите жени си позволяват да действуват на своя глава.

— Грешите, Майкъл — поклаща глава американецът. — Те не са мои жени. Нещо повече, тия две сестрички дори не подозират съществуването ми.

— „Сестрички“?

— Именно, сестрички. Бащите им, мисля, са различни, обаче майката е една. Но нека не затъваме в семейни подробности.

— Все пак това са ваши служителки…

— Секретарки. Връзки на Мод, използувани при случай, нищо повече. В момента също се налага да ги използуваме. Сандра — заради отношенията й с Томас, а Дейзи, понеже по команда на Мод успя да установи отношения с Ерлих. Двете сестрички знаят само, че Мод се опитва да постигне една сделка, от която и те самите ще получат нещо.

— В такъв случай действията им могат да се окажат доста неочаквани за вас.

— Не дотам, че да провалят операцията.

Застанал сред хола, Сеймур известно време мълчаливо насища пространството с тютюнев дим, сетне ме поглежда и промърморва:

— Сандра не се стреми да отстрани Ерлих. Сандра пет пари не дава за Ерлих. Тя се опитва да отстрани Дейзи.

— Какво общо има Дейзи с тая сделка?

— С тая — нищо. Но вероятно с другата, ако вземем под внимание, че бракът също е сделка.

И за да ми стане по-ясно, добавя след къса пауза:

— Връзката между Томас и Сандра отдавна върви към женитба. А ето че сега на хоризонта изниква малката сестричка и привлича вниманието на жениха. Оттук — и защитната реакция на старшата сестра. Ако ви са нужни повече подробности, ще ги получите от Мод. Вие грешите, че не се изповядвате пред нея, Майкъл. Може би една изповед от ваша страна ще предизвика и някаква изповед от нейна страна.

— Не съм жаден за информация, Уйлям. Мисля, вече ви обясних, че не съм тръгнал на лов.

— Жалко. Аз пък тъкмо се канех да ви дам известни сведения за програмата „Спрайт“. Или поне да ви пусна още един запис.

— Нима Франк също е обект на вашия шантаж? — питам невъзмутимо.

— Съвсем не. Франк е случаен помощник, също като двете сестри. Но вие нищо не казвате за отношението си към програмата „Спрайт“.

— Знаете, че не съм от военното разузнаване.

— И все пак темата бе на доста видно място в разговора ви.

— Искате да кажете, в монолога на Франк? Нима аз отговарям за бъбренето му?

— Не съм дотам неграмотен, Майкъл, че да не мога да направя разбор на един разговор. Вие доста умело насочвахте бъбрежа на Франк.

— Крайно съдържателен бъбреж.

— Във всеки случай не съвсем лишен от значение.

Американецът смачква угарката в разкошния пепелник, с което ме подсеща, че и аз мога да запаля. Уви, подир утринното препиване и препушване цигарата не ми доставя райско блаженство.

— Споменавам за беседата ви с Франк само за да ви обърна внимание върху моята толерантност — пояснява Сеймур, като сяда насреща ми. — Аз също не съм от военното разузнаване, прочее нека приемем, че въпросът е вън от моята специалност. Питам се само, по какъв начин вие ще отговорите на жеста ми.

Той ми отправя светлия си поглед, не прекалено настойчиво, но достатъчно продължително, за да почувствам известна неловкост. Да се надяваме, че това не личи.

— Напразно се измъчвате с подобни въпроси, Уйлям. Искам или не искам, вие достатъчно здраво сте ме вкопчили, за да се измъчвате с въпроси.

— Какво друго ми остава, освен да ви вкопча, след като не мога да разчитам на благодарност — отвръща американецът и снема погледа си.

Той става отново, прави няколко крачки към прозореца, сетне отново се връща и отново сяда. Тоя човек и две минути не може да стои на едно място.